Останала ми е една усмивка.
Не може да я вземе никой дявол.
Каквото и да става - зъби стискам
и смело към върха си продължавам.
Усмихвам се на тихата си лудост,
на времето прекарано в безгрижност.
Забравям всички глупави заблуди -
до помниш болката е толкова излишно.
Усмихвам се на някой стар приятел,
на онзи мъж, на бабата отсреща
и осъзнавам колко съм богата,
раздавайки усмихната надежда.
Останала ми е една усмивка,
но от вълшебните - дадеш ли я на някой,
животът с хиляди усмивки ти откликва.
Не ми ли вярваш? Усмихни се и почакай...
Автор на това страхотно стихотворение е Катерина Кайтазова, а поводът да ви представя него и тази картичка, е една много талантлива картичкофея, която притежава голям талант, усет към цветове, форми, послания, скрити в страхотните творби, които създава и които трудно биха могли да не докоснат душата и сърцето дълбоко и да не останат в съзнанието завинаги.
Ако вие не сте попадали на нейното красиво местенце, с удоволствие ще ви покажа пътя към него - моля, заповядайте при Светлето и нейния Beautiful Chaos Art!
Светле, надявам се с тази моя картичка наистина да съм успяла да ти подаря една от онези много специални и вълшебни усмивки!
И тъй като те са наистина вълшебни и никога не свършват, когато идват от сърцето, подарявам по една такава и на вас!
